Все така да сме!

„Все така да сте!“, чувам зад мен глас и се обръщам. Възрастна жена с побелели коси изрича тези думи, сякаш с тежест на клетва. Откъснати за миг от унеса на прегръдката, отговаряме в един глас: „Мерси!“ с широки усмивки на лицата, а бабата бавно отминава.

„Все така да сме!“, повтарям си на ум и аз. Все така – сгушени в прегръдките си, обичащи се, искащи се! Все така заедно!

За щастие, трети път написвам „Все така да сме!“

Изречено мълчание

Мълчалива съм. Не от скоро.

И още по-ревниво ще мълча за добро и лошо.

Макар да знам, че жадни сте за драми, болки и позори.

Е, аз нямам! Sorry!

Любов и гофрети

Мързелив февруарски следобед. Любов. Гофрети. Дъжд. Споделеност.

Щастието, скрито в малките неща е. 

Знаеш ли...

Обичам да те гледам докато спиш. Запомнила съм всяко твое потрепване, ритмичното дишане, устните ти, слепени една за друга. Така спокоен и замечтан си. Винаги се питам какво ли сънуваш. Прокарвам ръка в косите ти, целувам те нежно по челото, а после тихичко се сгушвам в теб и се моля този момент никога да не свършва и едновременно с това утрото да дойде по-скоро за да ти кажа първа "Добро утро, любов моя!"

♥

Не времето лекува всички рани, а любовта! ♥