Нощна пеперуда

''Аз всъщност е трябвало да съм нощна пеперуда, но после е станала грешка и така съм се озовала тук, но не точно тук е трябвало да кацна, и затова сега всичко е малко трудно, нормално е всичко да ме наранява, трябва да имам много търпение и да чакам. Сложно нещо е, нали, една пеперуда да се превърне в жена...
Исках да кажа, че аз го искам, живота, и бих направила всичко, за да го имам, всичкия, който съществува, толкова много, че да полудееш. Няма значение, нека и да полудея, но този живот аз не искам да го изгубя, аз го искам, наистина, дори да боли до смърт. Да живея - това искам! Ще се справя, нали?
Нали ще се справя?''

~ Алесандро Барико - "Океан море"

неделя, 30 юни 2013 г.

Все така да сме!

„Все така да сте!“, чувам зад мен глас и се обръщам. Възрастна жена с побелели коси изрича тези думи, сякаш с тежест на клетва. Откъснати за миг от унеса на прегръдката, отговаряме в един глас: „Мерси!“ с широки усмивки на лицата, а бабата бавно отминава.

„Все така да сме!“, повтарям си на ум и аз. Все така – сгушени в прегръдките си, обичащи се, искащи се! Все така заедно!


За щастие, трети път написвам „Все така да сме!“


събота, 29 юни 2013 г.

Изречено мълчание

Мълчалива съм. Не от скоро.
И още по-ревниво ще мълча за добро и лошо.
Макар да знам, че жадни сте за драми, болки и позори.

Е, аз нямам! Sorry!


вторник, 19 февруари 2013 г.

Любов и гофрети

Мързелив февруарски следобед. Любов. Гофрети. Дъжд. Споделеност.


Щастието, скрито в малките неща е. 


четвъртък, 31 януари 2013 г.

Знаеш ли...

Обичам да те гледам докато спиш. Запомнила съм всяко твое потрепване, ритмичното дишане, устните ти, слепени една за друга. Така спокоен и замечтан си. Винаги се питам какво ли сънуваш. Прокарвам ръка в косите ти, целувам те нежно по челото, а после тихичко се сгушвам в теб и се моля този момент никога да не свършва и едновременно с това утрото да дойде по-скоро за да ти кажа първа "Добро утро, любов моя!"